Днес се навършват повече от половин век от смъртта на един испански принц, чийто живот остава белязан от тишина, лишения и неизживяна съдба.
На 20 март 1975 г., далеч от родината си, в Швейцария умира инфант Хайме де Бурбон – човекът, който по право е можел да стане крал на Испания. Той обаче никога не стига до трона, а историята му звучи почти като трагичен роман.
Принцът, който не чуваше
Хайме е вторият син на крал Алфонсо XIII и е роден през 1908 г. в кралския дворец Ла Гранха де Сан Илдефонсо. Още от ранните си години той расте в разкош и с ясното съзнание, че съдбата му е свързана с короната.
Прочетете още: Крал Фелипе VI и кралица Летисия в Мелила: първо кралско посещение от почти 19 години
Животът му се променя драматично, когато като дете прекарва тежко заболяване, вследствие на което почти напълно губи слуха си. В началото на XX век това не е просто физическо предизвикателство, а се възприема като сериозна пречка за управление. Така Хайме постепенно се оказва изолиран и сякаш заключен в собствен свят на тишина. Той остава далеч от политическия и обществен живот, за който е бил подготвян.
Изгубеният трон
Съдбата обаче му дава втори шанс, поне привидно. По-големият му брат, инфант Алфонсо, се отказва от правата си върху трона заради любов. Така Хайме става престолонаследник. Но този шанс се оказва краткотраен. Под натиска на баща си, който смята глухотата му за непреодолима пречка, Хайме също е принуден да се откаже от претенциите си към короната. Тронът преминава към по-малкия му брат – бъдещия баща на крал Хуан Карлос I. Така Хайме остава в историята като „принц без корона“ – човек, който е бил на крачка от върха, но никога не го достига.
Поредното разочарование
Първият брак на Хайме с италианската благородничка Емануела дьо Дампиер е поредният горчив компромис в живота му. Баща му го принуждава да се ожени за жена без кралска кръв, за да го лиши окончателно от трона. Връзката им е белязана от постоянни скандали и физически сблъсъци. Те завършват с бурен и нечуван за времето развод, непризнат от Ватикана до края на дните им. Трагедията се пренася и върху синовете им от този брак, които загиват при зловещи обстоятелства, затвърждавайки слуховете за „проклятието“ над този клон на Бурбоните.
Живот в изгнание
След падането на монархията в Испания през 1931 г., семейството заминава в изгнание. Хайме прекарва голяма част от живота си във Франция и Швейцария. Живее сравнително скромно за своя произход, далеч от блясъка на двореца, който някога е бил негов дом. Любопитен факт е, че по-късно той все пак възстановява претенциите си към трона и приема титлата херцог на Сеговия, но това остава по-скоро символичен жест, отколкото реален политически ход.
Фаталният инцидент в Швейцария
Смъртта на инфант Хайме е не по-малко драматична от целия му живот. Макар официално да се води, че е починал от мозъчен кръвоизлив, истината е малко по-пикантна. Според хрониките, той е бил ударен по главата с тежък предмет (често се споменава гарафа или бутилка) по време на семейна кавга с втората си съпруга – германката Шарлот Тидеман. Ударът предизвиква травма, която води до фаталния кръвоизлив в мозъка. Той умира на 66-годишна възраст в болницата в Санкт Гален, Швейцария.
Погребението – завръщане в родината
Въпреки че цял живот е живял в изгнание и е бил „черната овца“ на семейството, след смъртта му крал Хуан Карлос (неговият племенник) разрешава тялото му да бъде върнато в Испания. Хайме е погребан в кралската крипта на манастира Ел Ескориал край Мадрид – мястото, запазено само за крале и техните преки наследници. Така, макар и след смъртта си, той най-после заема своето място сред владетелите на Испания.
Историята на Хайме де Бурбон ни напомня, че зад блясъка на монархията често се крият лични драми, компромиси и тежки решения.
В тази новина
Хуан Карлос I
монарх от миналото
Алфонсо XIII
монарх от миналото
Хайме де Марикалар
член на кралско семейство
