На кои държави в света е крал Чарлз III и защо?

Кралствата от Общността (Commonwealth realms) са едно от най-интересните политически и исторически явления в съвременния свят.

Какво са кралствата от общността?
Това са независими държави, които споделят един и същи монарх — британския крал (в момента крал Чарлз III). Всяка от тези страни е напълно суверенна – със своя конституция, парламент и правителство – но признава монарха на Обединеното кралство за свой държавен глава.

Как функционира тази система?
Във всяко кралство монархът се представлява от генерал-губернатор. Генерал-губернаторът изпълнява церемониални и конституционни функции, като подписване на закони и откриване на парламента (нещо като президент). Изпълнителната власт обаче се упражнява от правителството на съответната държава, не от това Великобритания. Единствената особеност е, че държавата е монархия и неин крал е Чарлз III
Няма йерархия между самите кралства – всички са равнопоставени, въпреки че имат един и същи монарх.

Прочетете още: Крал Чарлз, кралица Камила и принц Уилям почетоха жертвите от Аберфан 60 години след трагедията

Кои са тези държави днес?
Към настоящия момент това са 15 държави (след като Барбадос стана република през 2021 г.) и те са:
🇬🇧 Обединеното кралство
🇨🇦 Канада
🇦🇺 Австралия
🇳🇿 Нова Зеландия
🇯🇲 Ямайка
🇧🇸 Бахамите
🇧🇿 Белиз
🇬🇩 Гренада
🇱🇨 Сейнт Лусия
🇱🇨 Сейнт Винсент и Гренадини
🇦🇬 Антигуа и Барбуда
🇰🇳 Сейнт Китс и Невис
🇸🇧 Соломоновите острови
🇵🇬 Папуа Нова Гвинея
🇹🇻 Тувалу

Как са се появили и настоящи тенденции.
Логично е, че повечето от тях са били британски колонии или доминиони (Канада, Австралия, Нова Зеландия и др.).
След Втората световна война, с процеса на деколонизация, тези страни получават пълна независимост. Те решават доброволно да запазят британския монарх като символичен държавен глава. Някои страни обсъждат да станат републики (напр. Ямайка, Антигуа и Барбуда). Но други, като Канада и Австралия, продължават да поддържат монархията поради историческа стабилност и символична роля.

Колко често кралят посещава кралствата си?
Посещенията на кралската особа се случват само и изключително по покана на правителствата на отделните държави, което още веднъж показва тяхната независимост. В миналото (при кралица Елизабет II) посещенията бяха по-чести, особено през 1950–1990 г., когато тя активно пътува из всички континенти. Крал Чарлз III е по-възрастен и затова пътуванията му са по-редки и по-кратки, често по едно или две кралства на континентално турне. Често с тези посещения са натоварени престолонаследникът или други членове на кралското семейство.
Големите кралства като Канада, Австралия, Нова Зеландия са посещавани веднъж на няколко години. Малките карибски или тихоокеански кралства – веднъж на десетилетие или повече, освен ако няма специален повод (юбилей, национален празник и т.н.).

Получава ли кралят възнаграждение от тези държави?
На теория кралят е държавен глава на тези страни, но не получава заплата или пари от тях.
Държавите от Общността на кралствата са напълно независими. Макар и да признават Чарлз III за свой монарх, те не му плащат заплата, издръжка или данъци. Единствените му доходи идват от: личните му имоти и британската държава (чрез т.нар. Sovereign Grant),
Тези страни поемат разходите за местните церемонии и поддръжката на генерал-губернатора, който представлява краля.
Тези кралства са свързани по символичен и исторически начин, а не чрез финансови задължения. Кралят не може да налага закони или да събира средства от тях. Те не плащат данъци, не поддържат бюджета на британската корона. Монархът действа като надпартиен символ на стабилност. Системата е удобна: държавите запазват своята независимост, но имат традиционна фигура за представителност и единство. Някои страни (напр. Канада и Австралия) смятат, че разходите за поддръжка на генерал-губернатора са много по-ниски, отколкото биха били за избран президент.

Кой избира генерал-губернатора?
Премиерът на съответната държава (напр. Канада, Австралия, Ямайка и т.н.) предлага кандидат на краля. Кралят официално одобрява номинацията, като я подписва – но това е чисто формално действие. Решението е изцяло на местното правителство. Кралят няма право да откаже предложен кандидат. Но този пост не е изборен (не се правят избори за генерал-губернатор), а назначаем. Генерал-губернаторът не може да бъде член на политическа партия. Той встъпва в длъжност след клетва и церемония в столицата на държавата. Обикновено срока, за който е назначаван е 5 години, но не е строго фиксиран, може да бъде удължен или прекратен по решение на премиера.

Каква е ползата за краля?
Въпреки че няма материална печалба, Чарлз III получава огромен международен престиж. Той е официален държавен глава на 15 независими страни – това му дава по-голяма тежест и уважение на международната сцена. Всяка среща, церемония или визита се приема с държавни почести, което укрепва личния му авторитет.
Кралят е наследник на вековна система, в която британският монарх е обединител на голяма общност от държави. Това носи чувство за историческа мисия и роля, която малко други личности в света имат. Отделно той получава неформално дипломатическо влияние, което понякога надхвърля това на британското правителство (дипломатическа „мека“ власт). И не на последно място поддържането на кралства извън Великобритания засилва глобалния престиж на монархията. Колкото повече държави го признават за свой крал, толкова по-легитимна и влиятелна остава институцията му у дома.