Последният шах на Иран: власт, бракове и изгнание

На 26 октомври 1967 г. Мохамед Реза Пахлави е коронован в двореца Голестан в Техеран, 26 години след възкачването си на престола. До него е третата му съпруга Фара, която също получава корона. Днес, 59 години по-късно, снимките от церемонията изглеждат като свидетелство за изчезнал свят: императорски мантии, скъпоценности и увереност в бъдещето на династията. Малко повече от единадесет години след този блясък последният шах на Иран ще напусне страната завинаги.

Колаж от коронацията на шаха и Фара в двореца Голестан през 1967 г. — Коронацията в Голестан: шахът, Фара и престолонаследникът Реза; вдясно шахът коронова съпругата си.

Модернизация с висока политическа цена

Пътят му към властта започва през септември 1941 г., когато британската и съветската окупация принуждават баща му Реза шах да абдикира. Младият монарх първоначално управлява при силен парламент и ожесточени политически спорове. Решаващият обрат идва през 1953 г., когато премиерът Мохамед Мосадък, национализирал петролната индустрия, е свален с преврат, подкрепен от американското и британското разузнаване. Шахът, избягал за кратко в чужбина, се завръща и постепенно съсредоточава все повече власт в ръцете си.

Неговият голям проект е модернизацията на Иран. „Бялата революция“, одобрена с референдум през 1963 г., включва поземлена реформа, право на глас за жените и програми за ограмотяване. Петролните приходи подпомагат индустрията, образованието и строителството, но бързият растеж създава и остри социални разлики. Възможностите за част от градското население се разширяват, докато много иранци остават далеч от благополучието, което дворът показва пред света.

Икономическите промени вървят с ограничаване на политическата свобода. Тайната полиция САВАК следи противниците на режима, а Amnesty International документира изтезания на задържани още при управлението на шаха. Тази страна на историята е съществена: модерните университети, светската мода и новите музеи съществуват редом с цензурата и страха от репресии.

Три брака и една корона за Фара

Трите брака на шаха също разказват историята на двора. През 1939 г. той се жени за египетската принцеса Фаузия, с която има дъщеря Шахназ; разводът им е признат в Иран през 1948 г. Следва бракът със Сорая Есфандиари през 1951 г., превърнал младата двойка в любим сюжет на светската преса. Сорая остава бездетна и бракът приключва през 1958 г. под тежестта на въпроса за престолонаследник.

Шахът с Фаузия и дъщеря им Шахназ вляво и със Сорая вдясно — Първите два брака: вляво шахът с Фаузия и дъщеря им Шахназ, вдясно със Сорая.

През 1959 г. шахът се жени за Фара Диба. Година по-късно се ражда синът им Реза, а след него идват още три деца. Фара постепенно получава и по-значима публична роля: конституционна промяна през 1967 г. предвижда тя да стане регент, ако шахът почине, преди наследникът да навърши 20 години. Така коронацията ѝ има и политическо значение отвъд пищната церемония.

Короната на Фара е създадена от Van Cleef & Arpels със скъпоценности от иранската национална съкровищница. За поръчката Пиер Арпелс пътува 24 пъти до Техеран, където е устроено временно бижутерско ателие. В короната са вложени 1469 диаманта, 105 перли и десетки изумруди, рубини и шпинели. Това е един от най-впечатляващите предмети, останали от церемонията през 1967 г.

Короната на императрица Фара Пахлави, създадена от Van Cleef & Arpels за коронацията през 1967 г. — Короната на Фара, създадена за церемонията през 1967 г. Снимка: Siroos777 / Wikimedia Commons.

Фара изгражда собствено наследство и като покровителка на изкуствата. Сред най-важните ѝ начинания е Музеят за съвременно изкуство в Техеран, открит през 1977 г. Колекцията събира ирански творци с произведения на Пикасо, Полък, Ротко и други световни имена. Тя оставя конкретна следа от културните амбиции на императрицата, оцеляла след края на монархията.

Персеполис и пропастта пред двора

През 1971 г. дворът отбелязва 2500 години от основаването на персийската монархия с тържества край Персеполис. Държавни глави и кралски особи пристигат за церемонии и приеми в специално изграден лагер от разкошни шатри. Замислен като демонстрация на историческа приемственост и международен престиж, празникът се превръща и в символ на разточителството на режима. Той изостря впечатлението за дистанция между двореца и обществото, но причините за революцията са много по-дълбоки от един банкет.

Пищният банкет в Персеполис през 1971 г. вляво и една от шатрите за гостите вдясно — Персеполис, 1971 г.: вляво банкетът за чуждестранните гости, вдясно една от шатрите в лагера. Архивни снимки: неизвестни фотографи / Wikimedia Commons (банкетът, шатрата).

През 1978 г. масовите протести и стачки обединяват хора с различни, понякога несъвместими политически цели. Сред противниците на шаха има духовници, либерали, леви организации, студенти и работници. Аятолах Рухолах Хомейни се утвърждава като водеща фигура на революцията, докато монархът се колебае между отстъпки и силов отговор. Натрупаното недоверие вече не може да бъде преодоляно с поредна смяна на правителството.

Изгнанието и наследниците

На 16 януари 1979 г. шахът и Фара напускат Иран. Аятолах Хомейни се завръща на 1 февруари, а на 11 февруари старият режим се срива. След референдум на 1 април е провъзгласена Ислямската република. Именно тези събития слагат край на монархията, макар шахът да не подписва формална абдикация.

Мохамед Реза Пахлави и Фара напускат Иран на 16 януари 1979 г. — Шахът и Фара при напускането на Иран на 16 януари 1979 г.

Следва живот между временни убежища и болници. Мохамед Реза Пахлави, който страда от лимфом, преминава през няколко държави, включително САЩ за лечение, преди отново да намери прием в Египет. Там президентът Ануар Садат му предоставя убежище. Шахът умира в Кайро на 27 юли 1980 г., на 60 години, и е погребан в джамията „Ал Рифаи“.

Синът му Реза Пахлави остава политически активен в изгнание. В официално заявената си позиция той настоява за светско и демократично управление и за право на иранците да изберат бъдещото си държавно устройство. Ролята му и подкрепата за него обаче са предмет на спорове сред противниците на Ислямската република. Династичното наследство му дава разпознаваемост, без само по себе си да решава въпроса за политическото представителство.

Реза Пахлави по време на посещение в Европейския парламент през 2023 г. — Реза Пахлави в Европейския парламент, архивен кадър от 2023 г. Снимка: © European Union 2023 / Alain Rolland.

Семейната история продължава и извън политическите речи. Реза и съпругата му Ясмин имат три дъщери: Нур, Иман и Фара. През 2025 г. Иман се омъжва за Брадли Шърман, а баба ѝ Фара публикува поздравление и снимки от сватбата. Днес 88-годишната бивша императрица присъства в семейния албум като връзката между коронацията в Техеран и поколенията, израснали далеч от някогашния двор.

Фара Пахлави с внучката си Иман и Брадли Шърман на сватбата им през 2025 г. — Фара с внучката си Иман и съпруга ѝ Брадли Шърман през 2025 г.

Снимки: архивни кадри чрез Wikimedia Commons, включително фотография на Cecil Beaton; официалният сайт на Фара Пахлави (коронацията, сватбата на Иман); © European Union 2023 / Alain Rolland (Европейският парламент). Колажите и изрязването са редакционна обработка.

Исторически източници: Encyclopaedia Iranica (управлението на шаха, конституционните промени, икономиката, хронология); Държавният департамент на САЩ (превратът от 1953 г., смъртта на шаха); Van Cleef & Arpels; архивът на Фара Пахлави за музея в Техеран; официалната биография и позиция на Реза Пахлави.