Пълната реч произнесена от крал Чарлз III в Капитолия

По-долу публикуваме пълния текст на речта, която кралят на Обединеното кралство Чарлз III произнесе пред двете камари на Конгреса на САЩ в пленарната зала на Камарата на представителите в Капитолия на 28 април 2026 г.

Г-н Вицепрезидент, г-н Председател, членове на Конгреса, представители на американския народ от всички щати, територии, градове и общности. Бих искал, ако мога, да се възползвам от тази възможност, за да изразя своята специална благодарност към всички вас за голямата чест да се обърна към това съвместно заседание на Конгреса и от името на кралицата и от мое име да благодаря на американския народ, че ни приветства в Съединените щати, за да отбележим тази 250-а годишнина от Декларацията за независимост.

През цялото това време съдбите ни като нации са били взаимно свързани. Както е казал Оскар Уайлд, в днешно време имаме всичко общо с Америка, освен, разбира се, езика. Срещаме се в моменти на голяма несигурност, във времена на конфликти – от Европа до Близкия изток, които поставят огромни предизвикателства пред международната общност и чието въздействие се усеща в общностите по цялата дължина и ширина на собствените ни страни. Срещаме се също в периода след инцидента недалеч от тази велика сграда, който се опита да навреди на ръководството на вашата нация и да подбуди по-широк страх и раздор. Нека кажа с непоколебима решимост: подобни актове на насилие никога няма да успеят. Независимо от нашите различия, независимо от несъгласията, които може да имаме, ние стоим обединени в нашия ангажимент да поддържаме демокрацията, да защитаваме всички наши хора от вреда и да отдаваме почит на смелостта на тези, които ежедневно рискуват живота си в служба на нашите страни.

Прочетете още: Крал Чарлз и семейство Единбург на конното шоу в Уиндзор

Стоейки тук днес, е трудно да не почувствам тежестта на историята върху раменете си, тъй като съвременните отношения между нашите две нации и нашите народи обхващат не просто 250 години, а над четири века. Изключително е да си помисля, че аз съм деветнадесетият в нашата линия от суверени, който изучава с ежедневно внимание делата на Америка. Идвам тук днес с най-високо уважение към Конгреса на Съединените щати – тази цитадела на демокрацията, създадена да представлява гласа на целия американски народ и да развива свещените права и свободи. Говорейки в тази прочута зала за дебати и обсъждания, не мога да не си помисля за покойната ми майка, кралица Елизабет, която през 1991 г. също получи тази свещена чест и по подобен начин говори под бдителния поглед на Статуята на Свободата (Statue of Freedom) над нас на върха на Капитолия. Днес съм тук по този велик повод в живота на нашите нации, за да изразя най-високото уважение и приятелство на британския народ към народа на Съединените щати.

Както може би знаете, когато се обръщам към моя собствен парламент в Уестминстър, ние все още следваме една вековна традиция и вземаме член на парламента като заложник, държейки го в Бъкингамския дворец, докато се завърна безопасно. В днешно време се грижим доста добре за тези наши гости, дотолкова, че те често не искат да си тръгват. Не знам, г-н Председател, дали тук днес има доброволци за тази роля.

Когато погледна назад през вековете, г-н Председател, се очертават определени модели, определени очевидни истини, от които можем да се учим и да черпим взаимна сила. Вдъхновени от духа на 1776 г., може би можем да се обединим около мисълта, че невинаги сме се обединявали – поне в началото. Всъщност самият принцип, върху който е основан вашият Конгрес – „никакво данъчно облагане без представителство“ – беше едновременно фундаменталното несъгласие между нас и същевременно споделената демократична ценност, която наследихте от нас. Нашето партньорство е родено от спор, но не е по-малко силно заради това. Така че може би в този пример можем да различим, че нашите нации всъщност са инстинктивно единомислещи – продукт на общите демократични, правни и социални традиции, в които е вкоренено нашето управление и до днес. Черпейки от тези ценности и традиции отново и отново, нашите две страни винаги са намирали начини да се обединят. И Бога ми (by Jove), г-н Председател, когато сме намирали този начин да се съгласим, каква голяма промяна се е случвала – не само в полза на нашите народи, но и на всички народи. Това, вярвам, е специалната съставка в нашите отношения. Както самият президент Тръмп отбеляза по време на държавното си посещение във Великобритания миналата есен, връзката на родство и идентичност между Америка и Обединеното кралство е безценна и вечна. Тя е незаменима и неразрушима.

Г-н Председател, това в никакъв случай не е първото ми посещение във Вашингтон, столицата на тази велика република. Това всъщност е моето двадесето посещение в Съединените щати и първото ми като крал и глава на Общността на нациите. Този град символизира период от нашата споделена история, или това, което Чарлз Дикенс би могъл да нарече „Повест за двама Джорджевци“: първия президент Джордж Вашингтон и моя пра-пра-пра-пра-прадядо, крал Джордж III. Крал Джордж, както знаете, никога не е стъпвал в Америка. И моля, бъдете спокойни, дами и господа, не съм тук като част от някакъв хитър план за реванш

Бащите-основатели бяха смели и изобретателни бунтовници с кауза. Преди двеста и петдесет години – или, както казваме в Обединеното кралство, „онзи ден“ – те обявиха независимост чрез балансиране на противникови сили и черпене на сила от многообразието. Те обединиха тринадесет разпръснати колонии, за да изковат нация върху революционната идея за живот, свобода и стремеж към щастие. Те носеха със себе си и продължиха великото наследство на британското Просвещение, както и идеалите, които имаха още по-дълбока история в английското обичайно право и Магна Харта. Тези корени са дълбоки и все още са жизненоважни.

Нашата Декларация за правата от 1689 г. беше не само основата на нашата конституционна монархия, но и послужи за източник на толкова много от принципите, повторени – често дословно – в Американския закон за правата от 1791 г. Тези корени отиват още по-далеч в историята. Историческото дружество на Върховния съд на САЩ е изчислило, че Магна Харта е цитирана в поне 160 дела на Върховния съд от 1789 г. насам, не на последно място като основа на принципа, че изпълнителната власт подлежи на проверки и баланси. Това е причината, поради която до река Темза в Рънимийд, където е подписана Магна Харта през 1215 г., стои камък. Този камък записва, че един акър от това древно и историческо място е дарен на Съединените американски щати от народа на Обединеното кралство, за да символизира споделената ни решимост в подкрепа на свободата и в памет на президента Джон Ф. Кенеди.

Уважаеми членове на 119-ия Конгрес, именно тук, в тези зали, духът на свободата и обещанието на основателите на Америка присъстват във всяка сесия и всеки глас, даден не по волята на един, а чрез обсъждането на мнозина, представляващи живата мозайка на Съединените щати и в двете ни страни. Именно фактът на нашите жизнени, разнообразни и свободни общества ни дава колективна сила, включително за подкрепа на жертвите на някои от злините, които така трагично съществуват в двете ни общества днес.

И г-н Председател, за мнозина тук, както и за мен, християнската вяра е стабилна котва и ежедневно вдъхновение, което ни ръководи не само лично, но и заедно като членове на нашата общност. Посветил голяма част от живота си на междурелигиозните отношения и по-голямото разбирателство, намирам тази вяра в триумфа на светлината над тъмнината потвърдена безброй пъти. Чрез нея съм вдъхновен от дълбокото уважение, което се развива, когато хора от различни религии растат в разбирането си един за друг. Ето защо моята надежда, моята молитва е, че в тези бурни времена, работейки заедно и с нашите международни партньори, можем да възпрем превръщането на плуговете в мечове — този тревожен обрат на библейското обещание за мир. Наясно съм, че все още сме в сезона на Великден – сезонът, който най-силно укрепва надеждата ми. Ето защо вярвам с цялото си сърце, че същността на нашите две нации е щедростта на духа и дългът да подхранваме състрадание, да насърчаваме мира, да задълбочаваме взаимното разбирателство и да ценим всички хора от всички религии и тези без вяра.

Алиансът, който нашите две нации са изградили през вековете и за който сме дълбоко признателни на американския народ, е наистина уникален. Този алианс е част от това, което Хенри Кисинджър описва като възвишената визия на Кенеди за атлантическо партньорство, основано на два стълба: Европа и Америка. Това партньорство, вярвам, г-н Председател, е по-важно днес, отколкото някога е било. Първият управляващ британски монарх, стъпил в Америка, беше моят дядо, крал Джордж VI. Той посети страната през 1939 г. с моята любима баба, кралица Елизабет, Кралицата-майка. Силите на фашизма в Европа бяха в настъпление и малко преди това Съединените щати се бяха присъединили към нас в защитата на свободата. Нашите споделени ценности надделяха.

Днес се намираме в нова ера, но тези ценности остават. Това е ера, която в много отношения е по-нестабилна и по-опасна от света, пред който покойната ми майка говори в тази зала през 1991 г. Предизвикателствата, пред които сме изправени, са твърде големи за която и да е нация да ги носи сама. Но в тази непредсказуема среда нашият алианс не може да почива на минали постижения или да приема, че основополагащите принципи просто ще оцелеят сами по себе си. Както каза нашият министър-председател миналия месец, нашето е едно незаменимо партньорство. Не бива да пренебрегваме всичко, което ни крепеше през последните 80 години, вместо това трябва да надграждаме върху него.

Обновяването днес започва със сигурността. Обединеното кралство признава, че заплахите, пред които сме изправени, изискват трансформация в британската отбрана. Ето защо страната ни, за да бъде подготвена за бъдещето, пое ангажимент за най-голямото трайно увеличение на разходите за отбрана от Студената война насам – по време на част от която, преди повече от 50 години, аз служих с огромна гордост в Кралския флот, следвайки флотските стъпки на моя баща принц Филип, херцог на Единбург, моя дядо крал Джордж VI, моя чичо лорд Маунтбатън и моя прадядо крал Джордж V.

Тази година, разбира се, се отбелязва и 25-ата годишнина от 11 септември. Това зверство беше определящ момент за Америка и вашата болка и шок бяха почувствани в целия свят. По време на посещението ми в Ню Йорк, със съпругата ми отново ще отдадем почит на жертвите, семействата и проявената храброст пред лицето на страшната загуба. Ние стояхме с вас тогава и стоим с вас сега в тържествено възпоменание на ден, който никога няма да бъде забравен. В непосредствения период след 11 септември, когато НАТО се позова на Член 5 за първи път и Съветът за сигурност на ООН беше обединен пред лицето на терора, ние отговорихме на призива заедно, както нашите народи са правили повече от век – рамо до рамо през две световни войни, Студената война, Афганистан и моменти, които определиха нашата споделена сигурност.

Днес, г-н Председател, същата непоколебима решимост е нужна за защитата на Украйна и нейния изключително смел народ. Тя е нужна, за да се осигури един истински справедлив и траен мир. От дълбините на Атлантика до катастрофално топящите се ледени шапки на Арктика, ангажиментът и експертизата на въоръжените сили на Съединените щати и техните съюзници стоят в сърцето на НАТО – заклети във взаимна защита, защитавайки нашите граждани и интереси, пазейки северноамериканците и европейците в безопасност от общите ни противници. Нашите връзки в областта на отбраната, разузнаването и сигурността са тясно свързани чрез отношения, измервани не в години, а в десетилетия. Днес хиляди американски военнослужещи, служители в отбраната и техните семейства са разположени в Обединеното кралство, както и британски персонал служи с еднаква гордост в тридесет американски щата. Изграждаме F-35 заедно и се съгласихме на най-амбициозната програма за подводници в историята – AUKUS. И го правим в партньорство с Австралия – страна, на която аз също имам честта да служа като суверен. Не предприемаме тези забележителни начинания заедно от сантименталност. Правим го, защото те изграждат по-голяма споделена сигурност за бъдещето, като така осигуряват на гражданите ни по-голяма безопасност за поколения напред.

Нашите общи идеали бяха не само решаващи за свободата и равенството, те са и основата на нашия споделен просперитет. Върховенството на закона, сигурността на стабилните и достъпни правила, независимата съдебна система, разрешаването на спорове и раздаването на безпристрастно правосъдие: тези характеристики създадоха условията за векове на ненадминат икономически растеж в нашите две страни. Ето защо нашите правителства сключват нови споразумения в областта на икономиката и технологиите, за да напишат следващата глава от съвместния ни просперитет и да гарантират, че британската и американската изобретателност ще продължат да водят света. Нашите нации съчетават талант и ресурси в технологиите на утрешния ден. Нашите нови партньорства в ядрения синтез и квантовите изчисления, както и в изкуствения интелект и откриването на нови лекарства, носят обещанието за спасяването на безброй животи. В по-широк план ние приветстваме 430-те милиарда долара годишна търговия, която продължава да расте. Взаимните инвестиции от 1,7 трилиона долара, които захранват тази иновация и милионите работни места от двете страни на Атлантика, поддържани в двете икономики, са здрави основи, върху които да продължим да градим за поколенията, които още не са родени.

Нашите връзки в образованието, научните изследвания и културния обмен овластяват гражданите и бъдещите лидери на двете страни. Стипендията „Маршал“, наречена на великия генерал Джордж Маршал и на чиято асоциация аз имам честта да бъда патрон, е емблематична за връзката между нашите две страни. От основаването ѝ са присъдени повече от 2300 стипендии, отварящи врати за американци от всички сфери на живота да учат във водещите университети на Обединеното кралство.

Така че, докато гледаме към следващите 250 години, трябва също така да помислим за нашата споделена отговорност да опазим природата – нашият най-ценен и незаменим актив. В продължение на хилядолетия, хилядолетия преди нашите нации да съществуват, преди да бъде начертана каквато и да е граница, планините на Шотландия и Апалачите са били едно цяло. Един непрекъснат хребет, изкован при древен сблъсък на континенти. Природните чудеса на Природните чудеса на Съединените американски щати наистина са уникално богатство и поколения американци са приели опазването им като своя висша мисия. (като свой дълг). Коренни, политически и граждански лидери, хора в селските райони и градовете – всички са помогнали за опазването и подхранването на това, което президентът Теодор Рузвелт нарече „славното наследство“ на изключителното природно великолепие на тази земя, от което винаги е зависел толкова много от нейния просперитет. И все пак, докато празнуваме красотата, която ни заобикаля, нашето поколение трябва да реши как да се справи с колапса на критични природни системи, който застрашава много повече хармонията и есенциалното разнообразие на природата. Пренебрегваме на свой риск факта, че тези природни системи – с други думи, собствената икономика на природата – осигуряват основата за нашия просперитет и нашата национална сигурност.

Историята на Обединеното кралство и Съединените щати е в сърцето си история на помирение, обновяване и забележително партньорство. От горчивите разделения преди 250 години ние изковахме приятелство, което се превърна в един от най-значимите съюзи в човешката история. Моля се с цялото си сърце нашият алианс да продължи да защитава споделените ни ценности с нашите партньори в Европа и Общността на нациите и по целия свят, и да игнорираме призивите да ставаме все по-вторачени в себе си.

Г-н Председател, г-н Вицепрезидент, уважаеми дами и господа, думите на Америка носят тежест и смисъл, както е било от независимостта насам. Действията на тази велика нация имат още по-голямо значение. Президентът Линкълн разбра това толкова добре със своето размишление в величественото Гетсбъргско обръщение, че светът може малко да отбележи какво казваме, но никога няма да забрави какво правим. И така, на Съединените американски щати, за вашия 250-и рожден ден: нека нашите две страни се посветят отново една на друга в безкористна служба на нашите народи и на всички народи по света.

Бог да благослови Съединените щати и Бог да благослови Обединеното кралство!