Гръцката монархия – кратка, бурна и с драматичен финал

Историята на гръцката монархия е кратка, но по балкански интересна. Предваме я в най-съкратен вариант.

След освобождението на Гърция от Османската империя, великите сили (Великобритания, Франция и Русия) избират „неутрален“ принц за Гърция, за да се избегнат конфликти. Изборът пада върху 17-годишният Ото, който става известен като Крал Ото (бавареца), коронован през 1832 г.
Крал Ото остава верен на баварските си корени – управлява с баварски регенти, налага германски модели, чужди на гръцкото общество, натрупва масово недоволство, а и не успява да има наследник. Така през 1862 г. след военен преврат той е изгонен.

Следтози провал се търси нов компромис, отново с участието на Великите сили. Проведен е плебисцит (допитване до народа) и първият избор е за принц Алфред (британски). Великобритания обаче отказва (заради международни договори). Вторият кандидат е датският принц Вилхем. Млад (17 г.) и чист, той няма политическа история, лесно се адаптира и приема както конституционната монархия, така и гръцкото име Георгиос I.
Веднага след избирането му, Великобритания предава Йонийските острови на Гърция, което прави новия крал популярен още от първия ден.
Георгиос I управлява дълго и стабилно. Разширява територията на страната. Жени се за руската велика княгиня Олга Константиновна (внучка на руския цар Николай I). Имат 8 деца. Сред тях – престолонаследникът Константинос I и принц Андреос (баща на принц Филип и дядо на настоящия британски крал Чарлз III).
През 1913 г. в пика на успешното си управление Георгиос I е убит при похищение в Солун с неясни мотиви. Смъртта му бележи начало на дълъг период на нестабилност.

На престола се възкачва Константинос I. Новият крал печели популярност като герой от балканските войни, но по време на Първата световна война, настоява за неутралитет, тъй като е женен за Германка. Премиерът иска Гърция да се включи на страната на Антантата, което води до разцепление в страната, а впоследствие и до абдикацията на краля през 1917 г.

На трона е поставен синът му Александрос I. Управлението му е кратко и безлично. На практика страната се управлява от правителството. Контролиран от министрите, той остава изолиран от семейството си. Изолацията се задълбочава още повече, когато се жени тайно за Аспасия Манос, гъркиня, която не е от кралско потекло. Смъртта му е толкова абсурдна, колкото и управлението: Александрос се опитва да разтърве кучето си от маймуна, бива ухапан от маймуната, раната се инфектира и той умира от сепсис едва на 27 г.
Смъртта му води до завръщането на Константинос I след плебисцит, което пък води до дипломатическа изолация за Гърция, тежко военно поражение от Турция при Малоазийския конфликт и бежанска трагедия. Кралят абдикира окончателно само след 2 години и умира в изгнание.

След абдикацията на Константинос I, на власт идва синът му Георгиос II. Страната обаче е в криза и хаос. Монархията е премахната. Георгиос II е изгонен. Провъзгласена е република. Няколко години по-късно, през 1935 г., след преврат и манипулиран плебисцит монархията е възстановена и Георгиос II се връща като крал. Управлението му обаче е авторитарно и неприемливо за хората. А по време на нацистката окупация той бяга от Гърция. След края на войната се завръща, но умира внезапно през 1947 г. без да остави наследници.

Тронът се заема от брат му Павлос I. Възкачил се на власт след Втората световна война, той управлява по време на Гръцката гражданска война и Студената война. Съпругата му кралица Фредерика е много силна, но и противоречива фигура. От нея той има три деца – Константинос II (последния гръцки крал), София (кралица на Испания, съпруга на Хуан Карлос I) и Ирини (принцеса на Гърция и Дания). Тя обаче допринася за премахването на монархията по време на управлението на сина ѝ, т.к. монархията е силно намесена в политиката. На практика Павлос I подготвя сцената за кризата, която ще избухне при сина му.

След смъртта на Павлос I, през 1964 г., на трона се възкачва синът му Константинос II който тогава е на 24 години. Жени се за Ан Мари (сестра на датската кралица Маргарете II), която е изключително популярна в Дания, но остава противоречива в Гърция.
Под влиянието на майка си Константинос влиза в конфликт с министър- председателя Георгиос Папандреу и го принуждава да подаде оставка. Политическата криза и вълненията, последвали оставката на Папандреу, водят до военен преврат през 1967 г. По-късно крал Константин II прави опит за контрапреврат, който остава неуспешен и се налага да напусне страната. Хунтата провежда референдум, вследствие на който Гърция става президентска република. След падането на режима обаче през следващата година, отново е проведен референдум за форма на управление и е потвърдено желанието на народа за република. Оттогава крал Константинос II заживява в Лондон, Англия, а Гърция е парламентарна република.
След 2000 г. кралските наследници започват постепенно да се връщат в Гърция, а през 2023г. Константинос II е погребан там, което се счита за акт на символично помирение.

Макар и без управляваща роля, гръцкото кралско семейство е в самото сърце на европейската монархическа мрежа. Връзките с Испания и Дания са не просто близки – те са семейни, кръвни и династични. Допълнителна е и връзката с британската корона по линията на принц Филип (баща на Чарлз III).
Ето защо макар и да нямат монархически титли, гръцките наследници на последния крал поддържат близки отношения и участват активно в семейните събития на испанското и датското кралско семейство.
След падането на гръцката монархия Испания и Дания стават основни убежища и опора. Хуан Карлос помага финансово и политически на Константин II, а Дания предоставя легитимност, титли и защита. Затова потомците на гръцките крале днес са близки до испанското кралско семейство и редовни гости на датския двор.
Гръцката корона изчезва от картата, но остава в ДНК-то на Европа — чрез Испания и Дания.